4 jun 2020, 12:23

Тежест

870 0 0

Когато всичко се изплъзне
от ръцете ти,
когато гребеш шепи,
но не стига.
Опитваш да го събираш, уви...
Време е да си отива.
Когато дълго време
искаш да го пуснеш,
но вече твърде много си привикнал.
Щастлива меланхолия, носталгия
и чувство за спокойство те обземат.
Така красиво, така трагично,
чак необяснимо!
Знам, че времето дойде.
Всяка сълза
капе в ритъм със часовника.
Всяка секунда все по-тежка.
Тягостно чувство във гърлото,
топка в стомаха.
Най-вече приключи.....
Но не съм готова да го пусна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...