Jun 4, 2020, 12:23 PM

Тежест

868 0 0

Когато всичко се изплъзне
от ръцете ти,
когато гребеш шепи,
но не стига.
Опитваш да го събираш, уви...
Време е да си отива.
Когато дълго време
искаш да го пуснеш,
но вече твърде много си привикнал.
Щастлива меланхолия, носталгия
и чувство за спокойство те обземат.
Така красиво, така трагично,
чак необяснимо!
Знам, че времето дойде.
Всяка сълза
капе в ритъм със часовника.
Всяка секунда все по-тежка.
Тягостно чувство във гърлото,
топка в стомаха.
Най-вече приключи.....
Но не съм готова да го пусна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...