Когато всичко се изплъзне
от ръцете ти,
когато гребеш шепи,
но не стига.
Опитваш да го събираш, уви...
Време е да си отива.
Когато дълго време
искаш да го пуснеш,
но вече твърде много си привикнал.
Щастлива меланхолия, носталгия
и чувство за спокойство те обземат.
Така красиво, така трагично,
чак необяснимо!
Знам, че времето дойде.
Всяка сълза
капе в ритъм със часовника.
Всяка секунда все по-тежка.
Тягостно чувство във гърлото,
топка в стомаха.
Най-вече приключи.....
Но не съм готова да го пусна.