26 abr 2019, 1:20

Тежки кредити

  Poesía
407 1 1

ТЕЖКИ КРЕДИТИ

 

Неплатили кредита тежък на предците си,
натрупахме свой - непростимо греховен.
И за него хвърлихме перде на очите си -
на поколенията го оставяме - бездуховно.

 

Казваме: - За мъртвите добро, или нищо!
Искаме, между капките и ние да минем.
Важно е тук - на земята да не сме излишни,
след всеки грях... ръцете си ще измием.

 

Заразата бавно залива планетата ни.
Язвите се впиват - гангренясали рани,
кървящо дълбоко в плътта и сърцето и,
а ние дори не помисляме как да я браним,

 

защото ще трябва да бръкнем в душите си
и извадим калта от дъното - на открито.
От смрад ще затворим сетивата, очите си,
но вече нищо не може да бъде зарито.

 

Спасителя с пари не можем да купим.
Вижда всеки атом от вселената Бог Отец.
Духът знае, как със Сатаната се лутаме,
всеки се прави без срам на безгрешен светец...

 

25 04 2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...