ТЕЖКО СЪСТОЯНИЕ
Когато ме събори, не умрях.
Само плаках със години.
Гръб обърна ми през смях.
Какво ти пука, че боли ме.
Не съм умряла. Жива съм, в съзнание.
Но боли ме тялото, душата.
Просто съм във тежко състояние,
че размина се живота ми с мечтата.
Когато осъзнаеш, че си сам,
ще бъдеш толкова забравен вече.
Ще се питаш как стигнал си до там.
С кого съм. И колко съм далече.
Ще търсиш отговор на своята дилема.
,,Реалност ли бе, или сън бе само?“
И ще паднеш тежко на колене,
осъзнал, че загубата е голяма.
И ще се влачиш, като куче по корем,
докато осъзнаваш, че ме няма.
Ще се разкъсваш от копнеж и срам,
ровейки във кървавата рана.
Страдай и плачи! Влачи се!
Аз само гледам отстрани.
Сълзите ти как сгряват ме. Мъчи се!
Отдавна спря да ме боли.
Не моли за прошка. Страдай и мълчи си.
Плачи си свойте кървави сълзи.
С извиненията си задави се.
Мойта милост не търси.
Плачи! Ако знаеш как ми е добре.
На душата леко и е от солта.
Скоро и сърцето ми ще разбере.
Сълзите ти отмиват ми калта.
Валя Тодорова
© Valya Тodorova Todos los derechos reservados