От дълго време правех простотии –
и в този и през миналия век.
Аз доста често сядах да си пия
и ставах Тежък случай – лош човек!
С другарите – пияници от бара
пиян осъмвах в чужди небеса,
в делириум, под алкохолна пара,
в обятия на чуждата жена!
А ти търпеше ме от сто години,
очакваше да стана силен мъж,
но чакането свърши – ти замина
остави ме под есенния дъжд!
А този дъжд не искаше да спира,
и от ведрото все валеше, и валеше,
а болката не спря, не колабира,
душата ме болеше и болеше...
И ето, днес не правя простотии,
улегнал съм – не скитам по жени,
пак пия, но боза, а не ракии –
дъждът над мен не спря да ме боли!
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados
Но пък осъзнато, да!