15 feb 2011, 9:07

Текила

  Poesía » Otra
897 0 13

Какво така обърка календарите?

Kъде са

най-чаканите дни –

нима стопиха се,

превиха се до уморени делници

и низ от началá,

които

все не успяват да достигнат края си?

Къде потъна тръпнещото,

сладостно,

ликуващо

по вените очакване

за петъчните вечери,

помитащи

тайфунно

всяко подло равноденствие

на офисните дни –

сушени чирози,

провесени по тъжните простори

на зимните ми седмици;

заседнали

във празното бърборене

за планове и отпуски, за срещите

с приятели,

отдавна избледнели

в мастилото на някакво тефтерче?

Къде заспаха непробудно нощите

по-пъстри

и от карнавално шествие,

опънали на струна сетивата ми,

ръмжащи от блаженство,

триумфиращи от всяка кратка вечност

с вкус на устни?

Къде са

всички мои уикенди,

събрали смисъла да съществуваме

в последната

текила на разсъмване?

Боли ли

старостта?

 

14.02.2011                                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...всяка кратка вечност
    с вкус на устни..."
  • Всяка възраст си има своята красота.Не мислиш ли?
  • Това е танц с думи. Чувам звук от акордеон, който хваща краката ми и ги раздвижва, дърпа ръцете ми и ги разклаща в унеса на меланхолична мелодия. И може би се объркват календарите... и може би боли старостта... Браво, Розита. Браво!!
  • Чете се на един дъх!
    Чудесно е!
    Успех!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...