Текила
Какво така обърка календарите?
Kъде са
най-чаканите дни –
нима стопиха се,
превиха се до уморени делници
и низ от началá,
които
все не успяват да достигнат края си?
Къде потъна тръпнещото,
сладостно,
ликуващо
по вените очакване
за петъчните вечери,
помитащи
тайфунно
всяко подло равноденствие
на офисните дни –
сушени чирози,
провесени по тъжните простори
на зимните ми седмици;
заседнали
във празното бърборене
за планове и отпуски, за срещите
с приятели,
отдавна избледнели
в мастилото на някакво тефтерче?
Къде заспаха непробудно нощите
по-пъстри
и от карнавално шествие,
опънали на струна сетивата ми,
ръмжащи от блаженство,
триумфиращи от всяка кратка вечност
с вкус на устни?
Къде са
всички мои уикенди,
събрали смисъла да съществуваме
в последната
текила на разсъмване?
Боли ли
старостта?
14.02.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
