22 jul 2013, 8:48

Текила на разсъмване* 

  Poesía » Del paisaje
614 0 9

 

 

Текила на разсъмване*

   (моряшки истории)

 

След дълга в Океаните совалка,

след бурите и скърцащият борд,

един моряк се влюбил във русалка

в крайбрежна кръчма на далечен порт...

 

Красива тя била, с необичайно

изящно тяло, с тъвкав силует,

загадъчно-прекрасна като тайна

неразгадаема от векове наред.

 

И знаела ония женски тайни,

с които да омае всеки мъж...

А срещнали се те съвсем случайно

в едно далечно „някога”... Веднъж...

 

... А над Океана се разгарял залеза

от яростта на южни ветрове

и както в приказка недоразказана-

се гонели вълшебни цветове...

 

На Слънцето загасващият огън

допирал разлюляните води

и в своята космична изнемога

подпалвал сам вечерните вълни...

 

Едно съзвездие над тях изгряло...

... Раздрала мрака с огнена следа,

не стигнала Земята изгоряла

в небето, бавно падаща звезда...

 

От виното на залеза пияни те

протегнали един към друг ръце

и слели се, тъй както океаните

и бурите туптят: с едно сърце...

 

А влизайки през портата на залеза

в чаровната омайност на нощта,

тя с много всеотдайност му показала

красивата потайност на Страстта...

 

И всички урагани преживяни

в безкрайните във Океана дни,

в безумно тържество ги залюляли-

събрали сякаш своите вълни!...

 

... Те пили на разсъмване текила

тъй както правили любов- на екс

и в края на нощта били без сила:

единствено с дихателен рефлекс...

 

... Но Слънцето когато засияло

във изгрева с игриви светлини,

изопнала тя младото си тяло

и хвърлила се в морските вълни...

 

Коста Качев,

21.07.2013.

                                                       

*заглавието е по едноименния филм

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??