Текила на разсъмване*
Текила на разсъмване*
(моряшки истории)
След дълга в Океаните совалка,
след бурите и скърцащият борд,
един моряк се влюбил във русалка
в крайбрежна кръчма на далечен порт...
Красива тя била, с необичайно
изящно тяло, с тъвкав силует,
загадъчно-прекрасна като тайна
неразгадаема от векове наред.
И знаела ония женски тайни,
с които да омае всеки мъж...
А срещнали се те съвсем случайно
в едно далечно „някога”... Веднъж...
... А над Океана се разгарял залеза
от яростта на южни ветрове
и както в приказка недоразказана-
се гонели вълшебни цветове...
На Слънцето загасващият огън
допирал разлюляните води
и в своята космична изнемога
подпалвал сам вечерните вълни...
Едно съзвездие над тях изгряло...
... Раздрала мрака с огнена следа,
не стигнала Земята изгоряла
в небето, бавно падаща звезда...
От виното на залеза пияни те
протегнали един към друг ръце
и слели се, тъй както океаните
и бурите туптят: с едно сърце...
А влизайки през портата на залеза
в чаровната омайност на нощта,
тя с много всеотдайност му показала
красивата потайност на Страстта...
И всички урагани преживяни
в безкрайните във Океана дни,
в безумно тържество ги залюляли-
събрали сякаш своите вълни!...
... Те пили на разсъмване текила
тъй както правили любов- на екс
и в края на нощта били без сила:
единствено с дихателен рефлекс...
... Но Слънцето когато засияло
във изгрева с игриви светлини,
изопнала тя младото си тяло
и хвърлила се в морските вълни...
Коста Качев,
21.07.2013.
*заглавието е по едноименния филм
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
!
