Телата им - създания от камък,
погълнати от бездната на океан.
И има в тях и скръб, и пламък,
сподавен вик, копнеж презрян.
В телата им - завихрени пустини,
подклаждани с притулени вини,
мълчанията покълват в несломими
светилници сред мрачни висини.
Завесите, открехнати за малко,
издават тия двама всеотдайни
и лъч, нахълтал през ключалката,
спохожда срещата им тайна.
Нощта над тях ще се разпадне,
реките на забвението ще потекат.
Сами ще вдигнат, безпощадни,
мостове, които да ги разделят.
© Александър Todos los derechos reservados