Тела
Телата им - създания от камък,
погълнати от бездната на океан.
И има в тях и скръб, и пламък,
сподавен вик, копнеж презрян.
В телата им - завихрени пустини,
подклаждани с притулени вини,
мълчанията покълват в несломими
светилници сред мрачни висини.
Завесите, открехнати за малко,
издават тия двама всеотдайни
и лъч, нахълтал през ключалката,
спохожда срещата им тайна.
Нощта над тях ще се разпадне,
реките на забвението ще потекат.
Сами ще вдигнат, безпощадни,
мостове, които да ги разделят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
