20.02.2016 г., 19:56 ч.

Тела 

  Поезия » Друга
512 0 3

Телата им - създания от камък,
погълнати от бездната на океан.
И има в тях и скръб, и пламък,
сподавен вик, копнеж презрян. 

 

В телата им - завихрени пустини,
подклаждани с притулени вини,
мълчанията покълват в несломими
светилници сред мрачни висини.

 

Завесите, открехнати за малко,
издават тия двама всеотдайни
и лъч, нахълтал през ключалката,
спохожда срещата им тайна.

 

Нощта над тях ще се разпадне,
реките на забвението ще потекат.
Сами ще вдигнат, безпощадни,
мостове, които да ги разделят.

© Александър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??