7 jun 2004, 22:24

телефонна любов 

  Poesía
1955 0 2
Обичах те по телефона вечер,
а мислих си за тебе през деня.
Макар да беше толкова далечен,
ти караше ме тихо да заспя.

Ти правеше ме толкова спокойна
и стигаше ми само твоя глас.
Каква съм аз-дебела или стройна,
не пташе, стоеше си у вас.

Аз питах се дали не го познавам,
дали пък вечер не е изморен,
но мислите си бързо аз забравях,
щом чуех телефона всеки ден.

Кой си ти? Не ща да те познавам.
Не искам да те виждам през деня,
наивницата малка си оставам,
романтиката идва от това.

© Жени Данева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво,стихчето но ако може сякаш момче за момиче го казва да го напишеш ще сам ти много благодарен
  • Форум -> Произведения на сайта -> Дискусия: "Една тъжна история" kudos (Жени Данева)

    За тази.

    Пратил съм ти и писмо по въпроса, но изглежда не си проверяваш пощата.
Propuestas
: ??:??