7 июн. 2004 г., 22:24

телефонна любов 

  Поэзия
1956 0 2
Обичах те по телефона вечер,
а мислих си за тебе през деня.
Макар да беше толкова далечен,
ти караше ме тихо да заспя.

Ти правеше ме толкова спокойна
и стигаше ми само твоя глас.
Каква съм аз-дебела или стройна,
не пташе, стоеше си у вас.

Аз питах се дали не го познавам,
дали пък вечер не е изморен,
но мислите си бързо аз забравях,
щом чуех телефона всеки ден.

Кой си ти? Не ща да те познавам.
Не искам да те виждам през деня,
наивницата малка си оставам,
романтиката идва от това.

© Жени Данева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е хубаво,стихчето но ако може сякаш момче за момиче го казва да го напишеш ще сам ти много благодарен
  • Форум -> Произведения на сайта -> Дискусия: "Една тъжна история" kudos (Жени Данева)

    За тази.

    Пратил съм ти и писмо по въпроса, но изглежда не си проверяваш пощата.
Предложения
: ??:??