7 июн. 2004 г., 22:24

телефонна любов

2.3K 0 2
Обичах те по телефона вечер,
а мислих си за тебе през деня.
Макар да беше толкова далечен,
ти караше ме тихо да заспя.

Ти правеше ме толкова спокойна
и стигаше ми само твоя глас.
Каква съм аз-дебела или стройна,
не пташе, стоеше си у вас.

Аз питах се дали не го познавам,
дали пък вечер не е изморен,
но мислите си бързо аз забравях,
щом чуех телефона всеки ден.

Кой си ти? Не ща да те познавам.
Не искам да те виждам през деня,
наивницата малка си оставам,
романтиката идва от това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жени Данева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво,стихчето но ако може сякаш момче за момиче го казва да го напишеш ще сам ти много благодарен
  • Форум -> Произведения на сайта -> Дискусия: "Една тъжна история" kudos (Жени Данева)

    За тази.

    Пратил съм ти и писмо по въпроса, но изглежда не си проверяваш пощата.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...