18 abr 2008, 20:40

Телефонна любов

  Poesía
3.2K 0 9
                                                                         Телефон все ни свързва ,
                                                                         телефон ни дели.
                                                                         Малко тъжна е тази,
                                                                         наша обич, нали?  В.Найденов

Само това ни свързва.
Само това ни дели.
Километрите са много,
като непреброими звезди.
Ако днес извънредно те чуя,
вечер не мога да спя.
И прегръщам твърдата възглавница
и общувам с госпожа Самота.
Телефонът ни свързва.
Телефонът ни дели.
И не зная дали ме лъжеш,
не мога да видя твоите очи.
Но в мига, щом се обадиш,
загърбвам госпожа Самота.
Приветствам с отворени обятия -
приемам при мен любовта.
Телефонът ми е до сърцето,
чака да се обадиш ти.
Само това ни свързва.
Само това ни дели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...