Apr 18, 2008, 8:40 PM

Телефонна любов

  Poetry
3.2K 0 9
                                                                         Телефон все ни свързва ,
                                                                         телефон ни дели.
                                                                         Малко тъжна е тази,
                                                                         наша обич, нали?  В.Найденов

Само това ни свързва.
Само това ни дели.
Километрите са много,
като непреброими звезди.
Ако днес извънредно те чуя,
вечер не мога да спя.
И прегръщам твърдата възглавница
и общувам с госпожа Самота.
Телефонът ни свързва.
Телефонът ни дели.
И не зная дали ме лъжеш,
не мога да видя твоите очи.
Но в мига, щом се обадиш,
загърбвам госпожа Самота.
Приветствам с отворени обятия -
приемам при мен любовта.
Телефонът ми е до сърцето,
чака да се обадиш ти.
Само това ни свързва.
Само това ни дели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....