megamax (НЯКОЯ) megamax (НЯКОЯ)
24
24 ago 2006, 12:03

Телефонна любов

  Poesía
1K 0 3

Обаждам ти се...
Просто да те чуя,
защото нямам сили да говоря.
Гласът ти като огън ме изгаря,
душата ми политва към простора.
Но после всичко свършва...
Да - за миг...
Ти трясваш телефонната слушалка -
гласът ми се отрони като вик.
Изглеждам някак глупава и жалка.
И после всичко се повтаря пак -
набирам номера ти и мълча,
защото нямам сили да ти кажа
за моята единствена мечта.
А може би е по-добре така?
Не зная... може би греша?!
Обичам те! Дори накрай света
ще се обадя... Просто, ей така.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© НЯКОЯ Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0