Aug 24, 2006, 12:03 PM

Телефонна любов

  Poetry
1K 0 3

Обаждам ти се...
Просто да те чуя,
защото нямам сили да говоря.
Гласът ти като огън ме изгаря,
душата ми политва към простора.
Но после всичко свършва...
Да - за миг...
Ти трясваш телефонната слушалка -
гласът ми се отрони като вик.
Изглеждам някак глупава и жалка.
И после всичко се повтаря пак -
набирам номера ти и мълча,
защото нямам сили да ти кажа
за моята единствена мечта.
А може би е по-добре така?
Не зная... може би греша?!
Обичам те! Дори накрай света
ще се обадя... Просто, ей така.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НЯКОЯ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...