Телефонно

23 sept 2018, 19:56

Poesía

476 3 2

Завързана за мъжкия ти глас,

минавам от видение във видение.

И път е разговорът между нас.

Ще го изминем с бурно нетърпение.

Среднощен час. Протяжен звън.

И телефонът помежду ни диша.

Не съм Висоцки, знаете, не съм,

че нова "Нула седем" да напиша.

И Васко Найденов не съм. (И няма как!)

Макар че имам някаква идея...

във топлия, притихнал, кротък мрак

за телефонната любов, уви, не пея.

Но някак си все пак... И може би...

В ухото ми шепти гласът ти нежно...

И страст по телефона... Се ла ви...

Ще ни се случи нещо неизбежно...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.