Sep 23, 2018, 7:56 PM

Телефонно 

  Poetry
474 3 2

Завързана за мъжкия ти глас,

минавам от видение във видение.

И път е разговорът между нас.

Ще го изминем с бурно нетърпение.

 

Среднощен час. Протяжен звън.

И телефонът помежду ни диша.

Не съм Висоцки, знаете, не съм,

че нова "Нула седем" да напиша.

 

И Васко Найденов не съм. (И няма как!)

Макар че имам някаква идея...

във топлия, притихнал, кротък мрак

за телефонната любов, уви, не пея.

 

Но някак си все пак... И може би...

В ухото ми шепти гласът ти нежно...

И страст по телефона... Се ла ви...

Ще ни се случи нещо неизбежно...

 

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??