Телефонно
Завързана за мъжкия ти глас,
минавам от видение във видение.
И път е разговорът между нас.
Ще го изминем с бурно нетърпение.
Среднощен час. Протяжен звън.
И телефонът помежду ни диша.
Не съм Висоцки, знаете, не съм,
че нова "Нула седем" да напиша.
И Васко Найденов не съм. (И няма как!)
Макар че имам някаква идея...
във топлия, притихнал, кротък мрак
за телефонната любов, уви, не пея.
Но някак си все пак... И може би...
В ухото ми шепти гласът ти нежно...
И страст по телефона... Се ла ви...
Ще ни се случи нещо неизбежно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
