24 nov 2016, 20:25

Телеграфично

Poesía

1.1K 6 12

Не те мечтая - няма път обратен,
аз просто съм безумно уморен...
над мрежата от дни премигва вятър,
от свойта смърт се чувствам вдъхновен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Plevel (Силвия Илиева)

"от свойта смърт се чувствам вдъхновен"
Дълбока изповед,накара ме да се замисля.

2016-11-26T09:46:58+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Не се завръщай по старите пътеки" Наистина път обратен за любовта. Остава в тебе само следа бледа да разиграва спомените

2016-11-26T09:14:10+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Представих си твоя вятър като електричество - ураган... светлината примигва и пак светлина... този безумно кратък миг всъщност е цяла вечност!

2016-11-25T16:39:53+02:00
rumbic (Руми)

Младене, твоите стихове са като едно безкрайно море, в което се взираш и търсиш хоризонт! Винаги успяваш да ме принесеш някъде другаде, извън моята реалност!
Поздрав!

2016-11-25T12:23:11+02:00
Putin (Владимир Владимирович)

Кратко, чудесно и въздействащо! С тези 4 реда си казал повече отколкото някой с 400. Поздравления, Младене!

2016-11-25T08:21:57+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0