24.11.2016 г., 20:25

Телеграфично

1.1K 6 12

Не те мечтая - няма път обратен,
аз просто съм безумно уморен...
над мрежата от дни премигва вятър,
от свойта смърт се чувствам вдъхновен...
  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "от свойта смърт се чувствам вдъхновен"
    Дълбока изповед,накара ме да се замисля.
  • Не се завръщай по старите пътеки" Наистина път обратен за любовта. Остава в тебе само следа бледа да разиграва спомените
  • Представих си твоя вятър като електричество - ураган... светлината примигва и пак светлина... този безумно кратък миг всъщност е цяла вечност!
  • Младене, твоите стихове са като едно безкрайно море, в което се взираш и търсиш хоризонт! Винаги успяваш да ме принесеш някъде другаде, извън моята реалност!
    Поздрав!
  • Кратко, чудесно и въздействащо! С тези 4 реда си казал повече отколкото някой с 400. Поздравления, Младене!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...