24 нояб. 2016 г., 20:25

Телеграфично 

  Поэзия
932 6 12

Не те мечтая - няма път обратен,
аз просто съм безумно уморен...
над мрежата от дни премигва вятър,
от свойта смърт се чувствам вдъхновен...
  

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "от свойта смърт се чувствам вдъхновен"
    Дълбока изповед,накара ме да се замисля.
  • Не се завръщай по старите пътеки" Наистина път обратен за любовта. Остава в тебе само следа бледа да разиграва спомените
  • Представих си твоя вятър като електричество - ураган... светлината примигва и пак светлина... този безумно кратък миг всъщност е цяла вечност!
  • Младене, твоите стихове са като едно безкрайно море, в което се взираш и търсиш хоризонт! Винаги успяваш да ме принесеш някъде другаде, извън моята реалност!
    Поздрав!
  • Кратко, чудесно и въздействащо! С тези 4 реда си казал повече отколкото някой с 400. Поздравления, Младене!
  • Всеки е имал такива мигове в живота си! Поздрав!
  • "над мрежата от дни премигва вятър"
    Присъединявам се към другите. Кратко, ясно и прекрасно! Искрени поздрави!!!
  • Всичко е казано тук! Аз ще си помълча...
    Сърдечен поздрав, Младене!
  • Път обратен няма, но има път напред...всеки край е начало...
    Прекрасно е...! Една толкова тъжна да творба не само
    да вдъхновява, но да води към нови пътища на. радост...
  • Дори е видимо...!!!!
  • Вечното пътуване... Интересно настроение, красиви образи...
  • И пак отново се събуждам с крила на Ангел вдъхновен!!!ДОКОСНА ме!Поздрави!
Предложения
: ??:??