24 нояб. 2016 г., 20:25

Телеграфично

Поэзия

1.1K 6 12

Не те мечтая - няма път обратен,
аз просто съм безумно уморен...
над мрежата от дни премигва вятър,
от свойта смърт се чувствам вдъхновен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Plevel (Силвия Илиева)

"от свойта смърт се чувствам вдъхновен"
Дълбока изповед,накара ме да се замисля.

2016-11-26T09:46:58+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Не се завръщай по старите пътеки" Наистина път обратен за любовта. Остава в тебе само следа бледа да разиграва спомените

2016-11-26T09:14:10+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Представих си твоя вятър като електричество - ураган... светлината примигва и пак светлина... този безумно кратък миг всъщност е цяла вечност!

2016-11-25T16:39:53+02:00
rumbic (Руми)

Младене, твоите стихове са като едно безкрайно море, в което се взираш и търсиш хоризонт! Винаги успяваш да ме принесеш някъде другаде, извън моята реалност!
Поздрав!

2016-11-25T12:23:11+02:00
Putin (Владимир Владимирович)

Кратко, чудесно и въздействащо! С тези 4 реда си казал повече отколкото някой с 400. Поздравления, Младене!

2016-11-25T08:21:57+02:00