Теменужка
Т Е М Е Н У Ж К А
Теменужке малка, синя,
що стоиш под таз глогиня
и къде са твойте дружки,
дъхавите теменужки?
Топло слънчице напече
и снега го няма вече,
рано, рано подранила
китна пролет, свежа, мила.
С аромати нежни гали,
по земята праща дари,
тя дърветата облича
и цветята най обича.
С песента на пойни птички
и жужене на пчелички,
ромон на поточе бистро
в утро пролетно и чисто.
И събуди ме тогава
светло синя незабрава,
нея - златен минзухар,
с кукуряка пръв другар,
тях събуди ги кокиче,
първо от снега наднича:
Тъй щастливо разцъфтяла,
след студена зима бяла,
пращам моето ухание
със усмивка и признание
за слънчевите топли ласки,
пролетните свежи краски,
чакам весело за момиче
с мен косата да накичи.
И със влюбено момче,
хванали се за ръце,
по поляните да тичат,
винаги да се обичат.
Аз от радост ще сияя
с моя дъх ще ги омая.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефанка Бакалова Todos los derechos reservados
