13.03.2008 г., 7:43 ч.

Теменужка 

  Поезия » За деца
4679 0 4
 

Т Е М Е Н У Ж К А

 

Теменужке малка, синя,

що стоиш под таз глогиня

и къде са твойте дружки,

дъхавите теменужки?

Топло слънчице напече

и снега го няма вече,

рано, рано подранила

китна пролет, свежа, мила.

С аромати нежни гали,

по земята праща дари,

тя дърветата облича

и цветята най обича.

С песента на пойни птички

и жужене на пчелички,

ромон на поточе бистро

в утро пролетно и чисто.

И събуди ме тогава

светло синя незабрава,

нея - златен минзухар,

с  кукуряка пръв другар,

тях събуди ги кокиче,

първо от снега наднича:

Тъй щастливо разцъфтяла,

след студена зима бяла,

пращам моето ухание

със усмивка и признание

за слънчевите топли ласки,

пролетните свежи краски,

чакам весело за момиче

с мен косата да накичи.

И със влюбено момче,

хванали се за ръце,

по поляните да тичат,

винаги да се обичат.

Аз от радост ще сияя

с моя дъх ще ги омая.

 

 

© Стефанка Бакалова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??