4 jul 2010, 10:42

Теменужка

703 0 4

Струва ти се нелека задача
да разровиш треви избуяли,
изгорели от лятното слънце

и оплетени като халище
на Самодивска поляна.

Прецъфтели, стъблата
на жълти корени, още жилави,
не ти пускат ръката
да достигнеш до влажната пръст,
дето още са свежо зелени листата.

И учудваш се - колко малка,
а как се е свряла и спасила
измежду листата
във жегата бездиханна.

Вярвай ми, макар изгоряла
душата, още има за теб
теменужка уханна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...