27 feb 2009, 10:48

Теория на конспирацията

  Poesía
728 0 3



Шестимата евреи се събраха
и договориха съдбите на света.
Ръцете стиснаха, раздадоха парата
и се прибраха в тиха самота.

В Америка мандат спечели негър,
в Русия стихна производството на нефт,
Европа в криза е, Дубай е щедър
и всеки кланя се пред своя шеф.

Припомнят си мъжете дните златни,
когато притежаваха света,
когато си издигаха палати
насред безкрайната човешка суета.

Припомнят си и дните на покорство,
на катаклизми, бури и беди.
Тогава скриха се, предадоха се в робство
на истинските, земни съдбини.

Понякога е трудно да си весел,
дори когато властваш над света.
По-лесно е да стихнеш в сива есен
и да изригнеш пак напролет със заря.

Но тези дни отминаха отдавна,
сега отново тез' шестимата кроят
къде ще властват с нефт, къде със злато,
кой ще владее САЩ, Русия и светът.

Отминаха годините на сянка,
отминаха летата на покой.
Отново шест евреи в свойта банка,
умуват над задачите безброй.

Деца умират, хора боледуват,
шестима богатеят в своя рай.
Сирачетата плачат и гладуват,
а някъде разкошът няма край.

Шестима в сянка титлите раздават,
променят, сбъдват чуждите мечти.
Крале и политици те създават,
превръщат своите мисли във пари.

Шестимата евреи се споглеждат
и казват кой живее и кой - не.
Дъската на живота те нареждат,
преместват топове, царици и коне.

Когато съберат се, става страшно,
променят се животи и съдби,
управници се сриват и се раждат,
започват нови ери на войни.

Шестимата евреи управляват,
шестимата самотници добри
живеят, носят кръст и се надяват,
че и над тях светът ще се смили...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...