Feb 27, 2009, 10:48 AM

Теория на конспирацията

  Poetry
726 0 3



Шестимата евреи се събраха
и договориха съдбите на света.
Ръцете стиснаха, раздадоха парата
и се прибраха в тиха самота.

В Америка мандат спечели негър,
в Русия стихна производството на нефт,
Европа в криза е, Дубай е щедър
и всеки кланя се пред своя шеф.

Припомнят си мъжете дните златни,
когато притежаваха света,
когато си издигаха палати
насред безкрайната човешка суета.

Припомнят си и дните на покорство,
на катаклизми, бури и беди.
Тогава скриха се, предадоха се в робство
на истинските, земни съдбини.

Понякога е трудно да си весел,
дори когато властваш над света.
По-лесно е да стихнеш в сива есен
и да изригнеш пак напролет със заря.

Но тези дни отминаха отдавна,
сега отново тез' шестимата кроят
къде ще властват с нефт, къде със злато,
кой ще владее САЩ, Русия и светът.

Отминаха годините на сянка,
отминаха летата на покой.
Отново шест евреи в свойта банка,
умуват над задачите безброй.

Деца умират, хора боледуват,
шестима богатеят в своя рай.
Сирачетата плачат и гладуват,
а някъде разкошът няма край.

Шестима в сянка титлите раздават,
променят, сбъдват чуждите мечти.
Крале и политици те създават,
превръщат своите мисли във пари.

Шестимата евреи се споглеждат
и казват кой живее и кой - не.
Дъската на живота те нареждат,
преместват топове, царици и коне.

Когато съберат се, става страшно,
променят се животи и съдби,
управници се сриват и се раждат,
започват нови ери на войни.

Шестимата евреи управляват,
шестимата самотници добри
живеят, носят кръст и се надяват,
че и над тях светът ще се смили...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...