27.02.2009 г., 10:48

Теория на конспирацията

724 0 3



Шестимата евреи се събраха
и договориха съдбите на света.
Ръцете стиснаха, раздадоха парата
и се прибраха в тиха самота.

В Америка мандат спечели негър,
в Русия стихна производството на нефт,
Европа в криза е, Дубай е щедър
и всеки кланя се пред своя шеф.

Припомнят си мъжете дните златни,
когато притежаваха света,
когато си издигаха палати
насред безкрайната човешка суета.

Припомнят си и дните на покорство,
на катаклизми, бури и беди.
Тогава скриха се, предадоха се в робство
на истинските, земни съдбини.

Понякога е трудно да си весел,
дори когато властваш над света.
По-лесно е да стихнеш в сива есен
и да изригнеш пак напролет със заря.

Но тези дни отминаха отдавна,
сега отново тез' шестимата кроят
къде ще властват с нефт, къде със злато,
кой ще владее САЩ, Русия и светът.

Отминаха годините на сянка,
отминаха летата на покой.
Отново шест евреи в свойта банка,
умуват над задачите безброй.

Деца умират, хора боледуват,
шестима богатеят в своя рай.
Сирачетата плачат и гладуват,
а някъде разкошът няма край.

Шестима в сянка титлите раздават,
променят, сбъдват чуждите мечти.
Крале и политици те създават,
превръщат своите мисли във пари.

Шестимата евреи се споглеждат
и казват кой живее и кой - не.
Дъската на живота те нареждат,
преместват топове, царици и коне.

Когато съберат се, става страшно,
променят се животи и съдби,
управници се сриват и се раждат,
започват нови ери на войни.

Шестимата евреи управляват,
шестимата самотници добри
живеят, носят кръст и се надяват,
че и над тях светът ще се смили...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...