27.02.2009 г., 10:48

Теория на конспирацията

723 0 3



Шестимата евреи се събраха
и договориха съдбите на света.
Ръцете стиснаха, раздадоха парата
и се прибраха в тиха самота.

В Америка мандат спечели негър,
в Русия стихна производството на нефт,
Европа в криза е, Дубай е щедър
и всеки кланя се пред своя шеф.

Припомнят си мъжете дните златни,
когато притежаваха света,
когато си издигаха палати
насред безкрайната човешка суета.

Припомнят си и дните на покорство,
на катаклизми, бури и беди.
Тогава скриха се, предадоха се в робство
на истинските, земни съдбини.

Понякога е трудно да си весел,
дори когато властваш над света.
По-лесно е да стихнеш в сива есен
и да изригнеш пак напролет със заря.

Но тези дни отминаха отдавна,
сега отново тез' шестимата кроят
къде ще властват с нефт, къде със злато,
кой ще владее САЩ, Русия и светът.

Отминаха годините на сянка,
отминаха летата на покой.
Отново шест евреи в свойта банка,
умуват над задачите безброй.

Деца умират, хора боледуват,
шестима богатеят в своя рай.
Сирачетата плачат и гладуват,
а някъде разкошът няма край.

Шестима в сянка титлите раздават,
променят, сбъдват чуждите мечти.
Крале и политици те създават,
превръщат своите мисли във пари.

Шестимата евреи се споглеждат
и казват кой живее и кой - не.
Дъската на живота те нареждат,
преместват топове, царици и коне.

Когато съберат се, става страшно,
променят се животи и съдби,
управници се сриват и се раждат,
започват нови ери на войни.

Шестимата евреи управляват,
шестимата самотници добри
живеят, носят кръст и се надяват,
че и над тях светът ще се смили...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...