Сълзи! Тихо замлъкват по моите скули…

Без глас са и устните толкоз студени…

Въздишка! Без шепот, без образ… Чу ли я?

Мълчат и очите ми, в своя поглед смутени…

Усмивка! Отдавна изгубена, много отдавна.

В предадени чувства на двамата влюбени.

Чувства! Завесата, зрители, вече е паднала…

Отровен е кралят, с отвара от бурени!

Коси! Разпилени в неспиращо бягство…

Отдавна отрязани от Онази с косата…

Мечти! Не се ли научихте, не те са богатство,

а страшно проклятие, топящо душата!

Прегръдка! Термин, забравен от старо изкуство,

забравен и в мислите, забравен в сърцето…

Целувка! Ах! Как буди в душата ми чувства,

отдавна изтлели… Порасна детето…!

Обич! Пристан последен преди битието…

Чувство с въздишки, сълзи и усмивки!

Любов! Огън, в косите плетящ житието,

плетящ ги в прегръдки, мечти и целувки…