Сълзи! Тихо замлъкват по моите скули…
Без глас са и устните толкоз студени…
Въздишка! Без шепот, без образ… Чу ли я?
Мълчат и очите ми, в своя поглед смутени…
Усмивка! Отдавна изгубена, много отдавна.
В предадени чувства на двамата влюбени.
Чувства! Завесата, зрители, вече е паднала…
Отровен е кралят, с отвара от бурени!
Коси! Разпилени в неспиращо бягство…
Отдавна отрязани от Онази с косата…
Мечти! Не се ли научихте, не те са богатство,
а страшно проклятие, топящо душата! ...