Терор

23 mar 2016, 22:44

Poesía » Otra

355 0 3

Терор

Звъни камбана. Тътен. Ужас.

Човешко въплъщение на мними богове

разпалва животинските инстинкти.

Насилието впряга стари врагове

в една измислена от страх и тъмнина планета.

Животът вече не дар, щом злото днес е господар.

И никой днес не се замисля за притчите от вечността.

От тъмнината тръгват мрачни сенки

забулени с изкуствен, нереален ореол

човешки грехове блуждаят без оценка

оставили съдбата си на произвол.

Страхът играе на рулетка с надеждата

„Днес се размина… утре… може би?”

Тъгата не е моя днес, а просто чуждата

Не е адреса и до мен. Дали боли?!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vilflovers (Виолета Минчева)

2016-03-24T12:36:53+02:00

Злото отдавна е господар-само в приказките побеждава доброто...
maiaan (Мая Ангелова)

2016-03-24T08:01:08+02:00

Малко след атентатите във Франция бях в Брюксел. Страхът се усещаше във въздуха, независимо от изключителните мерки за сигурност.
Веси_Еси (Еси)

2016-03-24T07:44:57+02:00

Така е. Поздрави!!!