Терор
Терор
Звъни камбана. Тътен. Ужас.
Човешко въплъщение на мними богове
разпалва животинските инстинкти.
Насилието впряга стари врагове
в една измислена от страх и тъмнина планета.
Животът вече не дар, щом злото днес е господар.
И никой днес не се замисля за притчите от вечността.
От тъмнината тръгват мрачни сенки
забулени с изкуствен, нереален ореол
човешки грехове блуждаят без оценка
оставили съдбата си на произвол.
Страхът играе на рулетка с надеждата
„Днес се размина… утре… може би?”
Тъгата не е моя днес, а просто чуждата
Не е адреса и до мен. Дали боли?!
© Мая Ангелова All rights reserved.
