16 dic 2017, 19:03

Terra nova

  Poesía » Otra
605 0 8

Terra nova 
Р. Чакърова 

 

Къде да идем? Хвърлили сме котва 
край тайни и скалисти брегове 
в последен залив, в ляво от живота, 
в рисувано, измислено море. 
И кораб стар, пробит, неактуален, 
макетно люшка скъсани платна.
А капитанът – жив да го ожалим –
без шапка, без брада и без лула... 
За terra nova времето настана! 
Щом с плуване не може – ще летим! 
Но с тези ли криле, покрити с рани,
които пърхат само като спим? 
Ех, скапан ден, неписан в календара! 
И вятър няма днес по разписание... 
Тъй стара си, Любов, подсъдно стара! 
Заслужи си минутата мълчание... 

 

Лондон,  16/12/2017    15:41

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...