16.12.2017 г., 19:03

Terra nova

603 0 8

Terra nova 
Р. Чакърова 

 

Къде да идем? Хвърлили сме котва 
край тайни и скалисти брегове 
в последен залив, в ляво от живота, 
в рисувано, измислено море. 
И кораб стар, пробит, неактуален, 
макетно люшка скъсани платна.
А капитанът – жив да го ожалим –
без шапка, без брада и без лула... 
За terra nova времето настана! 
Щом с плуване не може – ще летим! 
Но с тези ли криле, покрити с рани,
които пърхат само като спим? 
Ех, скапан ден, неписан в календара! 
И вятър няма днес по разписание... 
Тъй стара си, Любов, подсъдно стара! 
Заслужи си минутата мълчание... 

 

Лондон,  16/12/2017    15:41

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...