1 mar 2013, 23:07  

Терзание

  Poesía » Otra
767 1 1

Тъжни, мрачни мисли обземат моята душа,

тъжни, мрачни мисли ме карат вечер да не спя,

тъжни, мрачни мисли в моя свят нахлуват

и в душата ми нежна и ранима бушуват.

 

Те душата ми крехка-язвима владеят

и ме карат да се чувствам незрима,

те в душата ми като въглени тлеят,

и аз усещам, че съм ненужна - уязвима.

 

Аз се боря и в душата ми буря бушува,

аз искам тези мисли да изтрия,

да се уверя, че наистина любов съществува

и от насладите ù свежа глътка да отпия.

 

Искам да разкрия много неща

за мен, за живота и за любовта.

Искам да вървя с гордо вдигната глава,

да не бъда слаба и с чувство за вина.

 

Но аз ще се преборя и ще оцелея

и над тези мисли аз ще надделея,

ще открия живота и неговата магия

и ще се впусна в неговата стихия.

 

Ще обичам до насита и ще любя до безкрай,

ще бъда щастлива и душата ще дерзай,

ще вземам от живота, дори и от смъртта,

ще почувствам, че живея, че съм нужна на света!

 

                                                                                   (на Магдалена)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...