Тъжни, мрачни мисли обземат моята душа,

тъжни, мрачни мисли ме карат вечер да не спя,

тъжни, мрачни мисли в моя свят нахлуват

и в душата ми нежна и ранима бушуват.

Те душата ми крехка-язвима владеят

и ме карат да се чувствам незрима,

те в душата ми като въглени тлеят,

и аз усещам, че съм ненужна - уязвима.

Аз се боря и в душата ми буря бушува,

аз искам тези мисли да изтрия,

да се уверя, че наистина любов съществува

и от насладите ù свежа глътка да отпия.

Искам да разкрия много неща

за мен, за живота и за любовта.

Искам да вървя с гордо вдигната глава,

да не бъда слаба и с чувство за вина.

Но аз ще се преборя и ще оцелея

и над тези мисли аз ще надделея,

ще открия живота и неговата магия

и ще се впусна в неговата стихия.

Ще обичам до насита и ще любя до безкрай,

ще бъда щастлива и душата ще дерзай,

ще вземам от живота, дори и от смъртта,

ще почувствам, че живея, че съм нужна на света!

                                                                                   (на Магдалена)