8 nov 2011, 12:44  

Терзание

  Poesía
877 0 2

 

Жив ли съм или съм мъртав?

Не знам. Та тази болка толкоз силна е.

Сякаш летя, но къде са небесата 

и птиците? Защо не виждам никой?

Нима съм ослепял?

Къде е светлината? Къде е любовта?

Умряха зная. Няма светлина в тунела.

Дори надеждата умря.

Това и е света?Нима обгърнат е от мрака?

Нима всичко си отива? Сам ли ще остана?

Ще умра ли? Ще живея ли?

Жив ли съм или съм мъртав?



Та изкопах тва , което е писано , когато съм била на около 14 или 15 ( преди 6-7 години) . Оставих го такова, каквото съм го написала тогава, макар да ми се искаше да го пипна тук там :) Явно още тогава съм си била Мис Мрак :)

 

 

и редакторът реши да го остави такова, каквото е. М. Попова

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Амбър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...