8.11.2011 г., 12:44  

Терзание

878 0 2

 

Жив ли съм или съм мъртав?

Не знам. Та тази болка толкоз силна е.

Сякаш летя, но къде са небесата 

и птиците? Защо не виждам никой?

Нима съм ослепял?

Къде е светлината? Къде е любовта?

Умряха зная. Няма светлина в тунела.

Дори надеждата умря.

Това и е света?Нима обгърнат е от мрака?

Нима всичко си отива? Сам ли ще остана?

Ще умра ли? Ще живея ли?

Жив ли съм или съм мъртав?



Та изкопах тва , което е писано , когато съм била на около 14 или 15 ( преди 6-7 години) . Оставих го такова, каквото съм го написала тогава, макар да ми се искаше да го пипна тук там :) Явно още тогава съм си била Мис Мрак :)

 

 

и редакторът реши да го остави такова, каквото е. М. Попова

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амбър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...