Терзания

9 may 2012, 16:49

Poesía » De amor

368 0 0

Изкачих най-голямата ни планина

да видя от високо, там в далечината,

поглед мил, сърцето, малката ръка,

която да помаха... да видя аз, жената

която ми пали огън в очите,

която от нежния ù глас се аз опивам,

която сила ми е в дните,

която е в съня ми, щом заспивам...

Но взорът чист е, няма никой!!!

- Не знае ли, че чакам с тъга?!?

Дали пък вече аз съм никой,

дали пък гледа друг сега?!?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.