Терзания

9.05.2012 г., 16:49 ч.

Поезия » Любовна

373 0 0

Изкачих най-голямата ни планина

да видя от високо, там в далечината,

поглед мил, сърцето, малката ръка,

която да помаха... да видя аз, жената

която ми пали огън в очите,

която от нежния ù глас се аз опивам,

която сила ми е в дните,

която е в съня ми, щом заспивам...

Но взорът чист е, няма никой!!!

- Не знае ли, че чакам с тъга?!?

Дали пък вече аз съм никой,

дали пък гледа друг сега?!?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.