6 ene 2021, 23:31  

Не ме доближавай! 

  Poesía
412 10 22

До къщата ми с цвят на късна есен,

недей да доближаваш.

Аз съм спомен.

За времето денят е твърде тесен-

през двадесет и четири окови,

не може да направиш

нито крачка,

защото аз и себе си ревнувам.

И твоят дъх превръща се

във плячка

на моето самотно

съществуване.

 

Недей да доближаваш.

Аз съм огън.

Кръвта ми е гориво.

Ти - кибритче.

"Здравей" е най-любимото ми

"Сбогом".

Недей да казваш пак, че

си различен,

защото ти ужасно ми приличаш,

но моят свят сега е само моят.

Самотният не може да обича,

защото самотата е опора.

 

Недей да доближаваш!

Аз съм писък

по струните на много бурен вятър.

Изтръгната от всеки земен смисъл

следите си следя сама във стаята.

Защото с теб сме

успоредни прави,

пресечна точка няма на

Земята.

Недей пристъпва

тихо към дома ми.

Аз имам всичко. Себе си самата.

 

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??