Не ме доближавай!
До къщата ми с цвят на късна есен,
недей да доближаваш.
Аз съм спомен.
За времето денят е твърде тесен-
през двадесет и четири окови,
не може да направиш
нито крачка,
защото аз и себе си ревнувам.
И твоят дъх превръща се
във плячка
на моето самотно
съществуване.
Недей да доближаваш.
Аз съм огън.
Кръвта ми е гориво.
Ти - кибритче.
"Здравей" е най-любимото ми
"Сбогом".
Недей да казваш пак, че
си различен,
защото ти ужасно ми приличаш,
но моят свят сега е само моят.
Самотният не може да обича,
защото самотата е опора.
Недей да доближаваш!
Аз съм писък
по струните на много бурен вятър.
Изтръгната от всеки земен смисъл
следите си следя сама във стаята.
Защото с теб сме
успоредни прави,
пресечна точка няма на
Земята.
Недей пристъпва
тихо към дома ми.
Аз имам всичко. Себе си самата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
