Не ме доближавай!
До къщата ми с цвят на късна есен,
недей да доближаваш.
Аз съм спомен.
За времето денят е твърде тесен-
през двадесет и четири окови,
не може да направиш
нито крачка,
защото аз и себе си ревнувам.
И твоят дъх превръща се
във плячка
на моето самотно
съществуване.
Недей да доближаваш.
Аз съм огън.
Кръвта ми е гориво.
Ти - кибритче.
"Здравей" е най-любимото ми
"Сбогом".
Недей да казваш пак, че
си различен,
защото ти ужасно ми приличаш,
но моят свят сега е само моят.
Самотният не може да обича,
защото самотата е опора.
Недей да доближаваш!
Аз съм писък
по струните на много бурен вятър.
Изтръгната от всеки земен смисъл
следите си следя сама във стаята.
Защото с теб сме
успоредни прави,
пресечна точка няма на
Земята.
Недей пристъпва
тихо към дома ми.
Аз имам всичко. Себе си самата.
© Деница Гарелова All rights reserved.
