Тези бури са наши
И нека с теб докрай да се изстрадаме.
Кошмар пореден нощем да те буди.
Нали от болестите заздравявяме
и после сме по-мъдри. Чудо е,
но няма да залезеш никога.
У мен подобно фар ще светиш.
Те бурите ще ни пречистят
и после ще ни бъде лесно.
Защото в мрака на сърцето,
като във ад, от мен създаден,
си пазя спомен за момчето,
което все е с мен накрая.
Очите ти спокойни, светли
ще ме държат... Ще издържа!
Не ме е страх от глад и клетви!
От нищичко не ме е страх!
Те болките ни дават сила,
а ти бъди със мен в това.
И бурята щом си отиде,
ще дойдеш пак при мене сам.
Ще бъда твоя аз, защото
съм дълго страдала по теб.
И името ти, като котва,
държало ме е... Всеки ден.
И в буря, ако пак сме двама,
обичам тези ветрове!
Не се страхувам от измама,
аз вярвам в твоето сърце.
И след години, не забравям,
очите ти ми бяха зов.
На този свят ще му покажем,
че малко знае за любов.
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
!!!
-
Жанет, явно по сходен начин обичаме. Съчувствам ти!
Благодаря ви. -
"На този свят ще му покажем,
че малко знае за любов. "
Истинско
-
Толкова мои са твоите думи... И тази тихо промъкваща се надежда между редовете... Препрочитам си.
-
Любовта е всичко, най-вече бури и изпитания!
Поздравления за стиха!! -
Еха! Страхотен стих! Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
https://www.youtube.com/watch?v=C1g5U9hF_yI