Тези бури са наши
И нека с теб докрай да се изстрадаме.
Кошмар пореден нощем да те буди.
Нали от болестите заздравявяме
и после сме по-мъдри. Чудо е,
но няма да залезеш никога.
У мен подобно фар ще светиш.
Те бурите ще ни пречистят
и после ще ни бъде лесно.
Защото в мрака на сърцето,
като във ад, от мен създаден,
си пазя спомен за момчето,
което все е с мен накрая.
Очите ти спокойни, светли
ще ме държат... Ще издържа!
Не ме е страх от глад и клетви!
От нищичко не ме е страх!
Те болките ни дават сила,
а ти бъди със мен в това.
И бурята щом си отиде,
ще дойдеш пак при мене сам.
Ще бъда твоя аз, защото
съм дълго страдала по теб.
И името ти, като котва,
държало ме е... Всеки ден.
И в буря, ако пак сме двама,
обичам тези ветрове!
Не се страхувам от измама,
аз вярвам в твоето сърце.
И след години, не забравям,
очите ти ми бяха зов.
На този свят ще му покажем,
че малко знае за любов.
