бялатишина
136 124
17.03.2017 г., 19:59 ч.

Тези бури са наши 

  Поезия » Любовна
443 1 7

И нека с теб докрай да се изстрадаме. 

Кошмар пореден нощем да те буди. 

Нали от болестите заздравявяме

и после сме по-мъдри. Чудо е, 

но няма да залезеш никога. 

У мен подобно фар ще светиш. 

Те бурите ще ни пречистят 

и после ще ни бъде лесно. 

Защото в мрака на сърцето, 

като във ад, от мен създаден, 

си пазя спомен за момчето, 

което все е с мен накрая. 

Очите ти спокойни, светли

ще ме държат... Ще издържа! 

Не ме е страх от глад и клетви! 

От нищичко не ме е страх! 

Те болките ни дават сила, 

а ти бъди със мен в това. 

И бурята щом си отиде, 

ще дойдеш пак при мене сам. 

Ще бъда твоя аз, защото 

съм дълго страдала по теб. 

И името ти, като котва, 

държало ме е... Всеки ден. 

И в буря, ако пак сме двама, 

обичам тези ветрове! 

Не се страхувам от измама, 

аз вярвам в твоето сърце. 

И след години, не забравям, 

очите ти ми бяха зов. 

На този свят ще му покажем, 

че малко знае за любов. 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Първият ред и "...очите ти ми бяха зов." ме заплениха особено; не ти е най-силна творба, но емоцията вероятно компенсира. Поздравявам те за искрената всеотдайност, с която пишеш!
    https://www.youtube.com/watch?v=C1g5U9hF_yI
  • !!!
  • Жанет, явно по сходен начин обичаме. Съчувствам ти!
    Благодаря ви.
  • "На този свят ще му покажем,
    че малко знае за любов. "
    Истинско
  • Толкова мои са твоите думи... И тази тихо промъкваща се надежда между редовете... Препрочитам си.
  • Любовта е всичко, най-вече бури и изпитания!
    Поздравления за стиха!!
  • Еха! Страхотен стих! Браво!
Предложения
: ??:??