Тези бури са наши
И нека с теб докрай да се изстрадаме.
Кошмар пореден нощем да те буди.
Нали от болестите заздравявяме
и после сме по-мъдри. Чудо е,
но няма да залезеш никога.
У мен подобно фар ще светиш.
Те бурите ще ни пречистят
и после ще ни бъде лесно.
Защото в мрака на сърцето,
като във ад, от мен създаден,
си пазя спомен за момчето,
което все е с мен накрая.
Очите ти спокойни, светли
ще ме държат... Ще издържа!
Не ме е страх от глад и клетви!
От нищичко не ме е страх!
Те болките ни дават сила,
а ти бъди със мен в това.
И бурята щом си отиде,
ще дойдеш пак при мене сам.
Ще бъда твоя аз, защото
съм дълго страдала по теб.
И името ти, като котва,
държало ме е... Всеки ден.
И в буря, ако пак сме двама,
обичам тези ветрове!
Не се страхувам от измама,
аз вярвам в твоето сърце.
И след години, не забравям,
очите ти ми бяха зов.
На този свят ще му покажем,
че малко знае за любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
