Тези къщи
Ах, тези къщи, тези тихи църкви...
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща,
без ръце останал, даже да немее дворът.
Тези къщи пазят спомени от друго време —
вплетени в покривките и в чергите втъкани,
сгънати в сандъка, който под леглото дреме —
духове, затворени из прашните буркани.
Тишината в тези къщи никак не е тиха.
Въздухът жужи от прежни радости и грижи.
Миналото в черно-бели снимки се усмихва.
Като връзка сух пипер годините се нижат.
Колко черни хлябове ли станали са камък
докато край масата по тъмно всички седнат?
В колко пепел печките превръщали са пламък...
Колко първи плач са чули? Колко ли — последен?
Черчеветата стоят като иконостаси.
Хиляди молби към Бог слепил е хоросанът.
Храмове напомнят тези къщи с вечността си...
Там са все. И тухла даже в тях да не остане.
© Пепа Петрунова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздрав и от мен, благодаря!
-
Много образно! Възхитен съм!
-
Браво, Пепи! Много ми хареса, сърчице!
-
Поздрав!
-
Връщам се сега назад, Лирик, препрочитам и осъзнавам как от твоите стихове и образи съм почерпила муза неволно. Силно са ми се запечатали в съзнанието, защото са много въздействащи. Благодаря!
-
Благодаря, Жени и Роси!
-
Да, в тези стари къщи дори "Черчеветата стоят като иконостаси."
Въздействаща творба! -
Слеад такъв стих се мълчи...
-
Невероятна е магията на думите ти и тази на старите къщи, които си нарисувала толкова образно и въздействащо! Благодаря ти че го сподели!
-
Такива стихове са ми слабост. Точно заради духа в тези къщи, който като стожер ги пази.
А стихотворението ме накара да се върна към едно мое и емоцията в него, писано преди време.
https://otkrovenia.com/bg/stihove/zavryshtane-v-syrceto-na-oktomvri -
Макар и от тъга да е провокирано, ми се искаше да звучи възторжено, като победа над времето, смъртта и забравата. Радвам се, че заведох и вас там!
Роси, точно така го чувствам и аз... -
Наистина е красиво, тъжно и силно това стихотворение: има толкова чувство, и само лека носталгия. Съвсем лека. Дамянов би го харесал...
-
"Като връзка сух пипер годините се нижат"
-
Къщата за мен това е коренът ни! За това все ни дърпа, все ни боли и държи изправени! Красиво!
-
И аз имам такъв спомен от една стара къща,ти обаче си го написала прекрасно!
-
Благодаря от сърце и на Валентин, Руми, Надя, Дора, Мандаринката и Лидия, че споделиха този спомен с мен!
-
Много от нас имат такива къщи и болка в сърцето. Благодаря, че си го написала толкова истинско!
-
Ох, темата за къщите ми е болна, защото и аз имах такава къща, която продължава да живее в сърцето и в душата.
"Черчеветата стоят като иконостаси.
Хиляди молби към Бог слепил е хоросанът.
Храмове напомнят тези къщи с вечността си...
Там са все. И тухла даже в тях да не остане.". !!! - право в сърцето! -
Много истинско и силно! Сякаш е за нашата къща, в която вече никой не живее и никой не се връща... Но тя е там... И в сърцето и душата ми ...
-
Тъжно и потресаващо истинско.
-
Там в тези къщи е родът ни,
там е животът ни, там е кръвтът ни! Прекрасно, поздравление -
Благодаря ви, Мери, Тони и Майсторе!
-
Прекрасно си ги описала, Пепи. Поздравления!
-
Каква наситеност на образи и чувства! 👏 Великолепен е този емоционален поетичен рисунък, който кара картината наистина да диша като жива!
Адмирации пред творческото ти словесно майсторство, Пепи!🌹😍👍 -
Една такава къща много ми "тежи" на сърцето, а вече нямам близки там, при които да се връщам. И само в спомените и стиховете ще си остане, заедно с тях. Благодаря ти, Вики!
-
Хареса ми, много!
-
Наистина старите къщи имат свой дух и атмосфера, дори и празни. Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
