daizy-crazy (Пепа Петрунова)
138 649
1.04.2022 г., 10:06 ч.

Тези къщи 

  Поезия » Друга
1066 12 27

                                 Ах, тези къщи, тези тихи църкви...

                                                   Дамян Дамянов

 

 

Влизал ли си някога във стара селска къща?

На живот мирише. И да няма живи хора...

Даже лента черен тюл вратата да прегръща, 

без ръце останал, даже да немее дворът. 

 

Тези къщи пазят спомени от друго време —

вплетени в покривките и в чергите втъкани, 

сгънати в сандъка, който под леглото дреме —

духове, затворени из прашните буркани. 

 

Тишината в тези къщи никак не е тиха.

Въздухът жужи от прежни радости и грижи.

Миналото в черно-бели снимки се усмихва.

Като връзка сух пипер годините се нижат. 

 

Колко черни хлябове ли станали са камък

докато край масата по тъмно всички седнат? 

В колко пепел печките превръщали са пламък...

Колко първи плач са чули? Колко ли — последен?

 

Черчеветата стоят като иконостаси. 

Хиляди молби към Бог слепил е хоросанът. 

Храмове напомнят тези къщи с вечността си... 

Там са все. И тухла даже в тях да не остане.

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав и от мен, благодаря!
  • Много образно! Възхитен съм!
  • Браво, Пепи! Много ми хареса, сърчице!
  • Поздрав!
  • Връщам се сега назад, Лирик, препрочитам и осъзнавам как от твоите стихове и образи съм почерпила муза неволно. Силно са ми се запечатали в съзнанието, защото са много въздействащи. Благодаря!
  • Благодаря, Жени и Роси!
  • Да, в тези стари къщи дори "Черчеветата стоят като иконостаси."
    Въздействаща творба!
  • Слеад такъв стих се мълчи...
  • Невероятна е магията на думите ти и тази на старите къщи, които си нарисувала толкова образно и въздействащо! Благодаря ти че го сподели!
  • Такива стихове са ми слабост. Точно заради духа в тези къщи, който като стожер ги пази.
    А стихотворението ме накара да се върна към едно мое и емоцията в него, писано преди време.
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/zavryshtane-v-syrceto-na-oktomvri
  • Макар и от тъга да е провокирано, ми се искаше да звучи възторжено, като победа над времето, смъртта и забравата. Радвам се, че заведох и вас там!

    Роси, точно така го чувствам и аз...
  • Наистина е красиво, тъжно и силно това стихотворение: има толкова чувство, и само лека носталгия. Съвсем лека. Дамянов би го харесал...
  • "Като връзка сух пипер годините се нижат"
  • Къщата за мен това е коренът ни! За това все ни дърпа, все ни боли и държи изправени! Красиво!
  • И аз имам такъв спомен от една стара къща,ти обаче си го написала прекрасно!
  • Благодаря от сърце и на Валентин, Руми, Надя, Дора, Мандаринката и Лидия, че споделиха този спомен с мен!
  • Много от нас имат такива къщи и болка в сърцето. Благодаря, че си го написала толкова истинско!
  • Ох, темата за къщите ми е болна, защото и аз имах такава къща, която продължава да живее в сърцето и в душата.
    "Черчеветата стоят като иконостаси.
    Хиляди молби към Бог слепил е хоросанът.
    Храмове напомнят тези къщи с вечността си...
    Там са все. И тухла даже в тях да не остане.". !!! - право в сърцето!
  • Много истинско и силно! Сякаш е за нашата къща, в която вече никой не живее и никой не се връща... Но тя е там... И в сърцето и душата ми ...
  • Тъжно и потресаващо истинско.
  • Там в тези къщи е родът ни,
    там е животът ни, там е кръвтът ни! Прекрасно, поздравление
  • Благодаря ви, Мери, Тони и Майсторе!
  • Прекрасно си ги описала, Пепи. Поздравления!
  • Каква наситеност на образи и чувства! 👏 Великолепен е този емоционален поетичен рисунък, който кара картината наистина да диша като жива!
    Адмирации пред творческото ти словесно майсторство, Пепи!🌹😍👍
  • Една такава къща много ми "тежи" на сърцето, а вече нямам близки там, при които да се връщам. И само в спомените и стиховете ще си остане, заедно с тях. Благодаря ти, Вики!
  • Хареса ми, много!
  • Наистина старите къщи имат свой дух и атмосфера, дори и празни. Поздрави!
Предложения
: ??:??