Тези къщи
Ах, тези къщи, тези тихи църкви...
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща,
без ръце останал, даже да немее дворът.
Тези къщи пазят спомени от друго време —
вплетени в покривките и в чергите втъкани,
сгънати в сандъка, който под леглото дреме —
духове, затворени из прашните буркани.
Тишината в тези къщи никак не е тиха.
Въздухът жужи от прежни радости и грижи.
Миналото в черно-бели снимки се усмихва.
Като връзка сух пипер годините се нижат.
Колко черни хлябове ли станали са камък
докато край масата по тъмно всички седнат?
В колко пепел печките превръщали са пламък...
Колко първи плач са чули? Колко ли — последен?
Черчеветата стоят като иконостаси.
Хиляди молби към Бог слепил е хоросанът.
Храмове напомнят тези къщи с вечността си...
Там са все. И тухла даже в тях да не остане.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
